Моля. оплаквателната книга!
Да направиш човека щастлив е трудно, много трудно. По-лесно е да му доставяш някаква малка радост, да го развеселиш с хубава дума, да го разсмееш с някаква шега, Най-лесно е да го огорчиш. За това наистина съществуват много възможности : да се блъснеш в него в трамвая, в магазина или просто на улицата, да му кажеш в учреждението „ела утре” когато можеш да свършиш работата му веднага, да му продадеш лоши продукти и пр. А почти всеки читател би могъл да продължи: „А в ресторанта? И изобщо в заведенията за обществено хранене?” Разбира се! В много от тези заведения безброй хора трябва да закъснеят точно когато най-мяого бързат, биват огорчени и обидени, когато искат да празнуват някакво шастливосъбитие,принудени са да понасят грубости точно когато са готови да прегърнат целия свят. Трети пък се принуждават да слушат такива дрезгави или невзрачни гласове на певици» че изгубват апетита си за седмици. . . А, което е най-лошото, понякога на огорчения човек не дават дори книгата за оплаквания. . .
Драматурзите Александър Галич и Борис Ласкин без съмнение са разполагали с материал за многотомен сценарий на тази тема, за филм от много серии, в сравнение с конто биха бледнеели серните за Вилхелм Тел и Геслер. За щастие те не са се поддали на подобно изкушение. За тях е бил достатъчен само един ресторант, само една недобра сервитьорка, само един управител, за да създадат комедия, след гледането на която зрителите да се почувствуват не само развеселени, но и отмъстени. . . Едва ли някой прототип от показаните герои във филма би излязъл от кинозалата, без да се е почувствувал засегнат от стрелите на сатирата.
И все пак филмът „Моля, оплаквателната книга!" (режисьор — Елдар Рязанов) не е филм за нередностите в заведенията за общественохранене. Това е по-скоро фядм за необходимостта да не се примиряваме с недостатъците, доброжелателен разговор със зяштвците, които „при едни обстоятелства реагират остро срещу нередностите, а при други — .забравят за какво са искали да се оплакват". И затова основните герои във филма яе са сервитьорката, помошник-управителят, началникът на районната служба по обществено хранене, а журналистът Никитин и управителката Шумова. Това са двама съвременни младежи - жизнени, активни, честни в отношенията си към околните и много чувствителни към хубавото и грозното в живота. Особено Никитин във великолепното изпълнение на младия актьор Олег Борисов!
Първата среша на Никитин с Шумова се оказва съдбоносна. Неговата остра статия за нередностите в ресторант „Почивка” е в същото време и своеобразно признание, че управителката на това заведение го е покорила с красотата си.
Хубав образ създава и артистката Лариса Голубкина в ролята на Шумова, Критикуваните порядки са порядки в заведение, за което тя носи пълната отговорност. Но нейните грешки са резултат изключително на неопитност. Тя е също човек с честолюбие, с чувство на достойнство и статията я наранява дълбоко. Но Шумова чувствува своята вина. Тя разбира, че Никитин е постъпил така, както би постъпил всеки честен и обичат хубавото в живота човек. На тази основа, въпреки противодействието „отгоре”, у нея се раздвижват такива сили, решителност и инициативи след излизането на статията, А това е главното, което прави нейния образ обаятелен.
Със своята актуална тема, с оптимизма, който блика от всеки кадър на кинокартината, с жизнерадостния си хумор филмът „Моля, оплаквателната книга!" се гледа с голямо удоволствие.
М, ЗАХАРИЕВ
